Билкария

Това е древен метод, с които народи са се предпазвали от грипни епидемии и така човечеството е оцеляло, смята шефът на билкарите. Лютите чушки действат като естествен противовирусен прапарат и укрепват имунната система.
Рецептата е лесно изпълнима, а сега на пазара все още има пресни чушлета, казва Емил Елмазов. Ако чушките са пресни, се използват 300 грама. Ако са сушени – 150 грама. Те се нарязват на малки парченца, като се отделят семките много внимателно. Те не се употребяват. След това парченцата се накисват в 1 л домашна ракия. Пият се по 15 капки всеки ден.
Отделно всеки може да си направи екстракт от синя боровинка. Плодът се смесва със спирт и вода, но всичко зависи от това колко градуса е самият спирт, обяснява Елмазов. Трябва да се получи спиртен извлек от 60 градуса. След това се пият по 15 капки всеки ден за засилване на имунната система и против вирусите на грипа.
Има прекрасен чай от билки, в който може да се прибавят капките от боровинки, препоръчва шефът на билкарите. Смесват се по две супени лъжици в половин литър вода подбел, корени от медицинска ружа и мащерка. Прави се запарка и чаят се пие топъл, но не горещ. После в комбинация с боровинките е чудесно средство за укрепване на организма.
Всички тези капки и чайове са още по-ефективни, когато се придружават с вана от хвойново и борово масло. Тази комбинация действа по добре от ваксините, ако се използва редовно. Цяла България се е юрнала да се имунизира против грип, а има природни церове и дарове, които не увреждат организма и не трупат допълнителни токсини.
Вирусите на грипа атакуват най-често гърлото и от болките в него страдат най-вече децата. Тук на помощ идва ароматерапията с етерични масла, казва Елмазов. Смесват се хизопово, лавандулово и хвойново в комбинация 9:7:5. Слагат се 10 капки в топла вода и така се прави инхалация на гърлото. Достатъчни са 2-3 процедури през деня.
Хизоповото масло е с много силно антивирусно действие и дори с него България участва в международна програма във Франция, която търси природни антивирусни препарати за лечение на СПИН, съобщи билкарският шеф. Това действие на хизоповото масло вече е доказано и то се използва като силно противовирусно средство против синдрома на придобитата имунна недостатъчност.

Пълната статия в интернет четете тук: http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=9425

Изнасилваме земята с химия, тя ни се отплаща с болести

Индустриализацията в селското стопанство създаде висока производителност и евтини култури, но обезлюди селските общини. Наред с това започнаха да загиват старите сакрални сортове, а заедно с тях и местните вкусове и аромати, дори и храните. Така постепенната унификация напълни пазарите с евтини и безвкусни продукти с хибриди, в които не винаги има достатъчна светлина, твърди Емил Елмазов, шеф на билкарите в страната.
Когато започнахме да издирваме лимеца, древната пшеница на 17 000 години, когато разбрахме, че траките са държали много на това семе, когато то се откри във всички светилища на Северна България, Румъния и част от Сърбия и Гърция, се разбра, че много е загубено с изчезването на лимеца. Ние се втурнахме да го събираме и интересът към него нарасна. Цялата история е описана в книга, която вече се разпространява в Европа.
Нашата страна е задължена да се включи в европейското движение против индустриализацията, което иска да съхрани древните сортове и семена. Само през XX век се е загубило повече от 75 % от биоразнообразието на Европа. Освен това всяка минута на стария континент изчезва по една ферма.
В България освен индустриализацията си имаме и нашенско явление, твърди Елмазов. Вече има тотално обезлюдяване на балкански селца заради състаряването на нацията и емиграцията, налагат се административно нови сортове семена. Това още повече засилва изчезването на старите растения. За да бъде адаптиран нов сорт в балкана, за него се изискват големи количества торове. Това не може да продължава така. В един ден ние ще се усетим и ще поискаме здравословни храни, но вече ще е късно. Защото сме загубили генетичния материал.
Днес
болестите на
хората започват
от нивите.
Първо трябва да се лекуват нивите, а не човекът. Но нивите не могат да бъдат излекувани с високодобивни сортове. Какво се случва на практика? Земеделецът отива да си купи семена. Намира в един павилион, такива, които са внесени от Запад, стандартизирани и които се предлагат за посев. Само че, когато ги занесе в бащиния двор, се оказва, че тези семена не са готови за нашата земя и микроклимат и трябва да бъдат подкрепени. И то с какво – с хербицид и изкуствен тор. Всичко това после отива в хляба.
Изнасилваме земята с химия, тя ни се отплаща с болести. Днес младите хора масово страдат от стомашни проблеми. Това се получава от тежко химизираните храни. Какво ядем днес? Продукти с консерванти. Колкото повече растат хранителните вериги, толкова повече ще стават консервантите, необходими за огромните количества храни, които се складират и оставят за дълго време. Не е нормално нашата страна, която е хранила Европа и е дала градинарството на много страни, изведнъж да се окаже без българското кисело мляко и стари сортове домати.
В момента на пазара се предлагат генномодифицирани храни, които “замърсяват” старите сортове. Странното е, че земеделци произвеждат за себе си чисти храни, а за пазара ги торят безразборно. Това е въпрос на съзнание.
Трябва да отидем при възрастните хора на село, да търсим и събираме старите семена, за да ги съхраним и възпроизведем, апелира шефът на билкарите. За да стане това, Елмазов открива фитоцентър със семенна банка, за да запази старите технологии на производство, които са давали истинска и здравословна храна. В центара ще може да се видят 500 вида растения, ще се вкусва от продуктите, да се направи сравнение с това, с което се храним днес. Билкарят призовава всеки, съхранил от старите семена на фамилията, да ги донесе във фитоцентъра. В замяна ще получи същото количество лимец, което да засее в своята градина или нива. Ще получи и книга за историята на древната пшеница, за да знае как да я възпроизведе.
90 % от страдащите от колит се повлияват добре, ако се храни с продукти от лимец. Тази пшеница се произвежда без торове и пестициди, не приема радиацията. Сякаш природата е знаела какво ще се случи с нас след индустриализацията и ни е дала лимеца, който не търпи химизация.
100 000 семена
ще събере и ще възпроизвежда Елмазов
Това ще направи в своя резерват “Билкария” в Боженския балкан край Габрово. Преди това ще бъде направен генетичен анализ на семената в Института по генетика на БАН. Ще се изготви и микробиологичен анализ и снимка чрез кирлиянова фотография, която показва силата на слънчевата светлина, вложена в растението. Тъй като тези семена са стари, ще се съхраняват в хладилници. В момента Елмазов оборудва такъв офис в Габрово. Семената ще се заравят в пясък при температура от 3-4 градуса, за да се подтикнат да покълнат.
В “Билкария” земята не се тори, затова добитите на зърнените растения и билки не са високи, но пък имат голяма хранителна стойност.
Защо животът ни връща към тези храни? Защото е време да се храним с по-чисти продукти, след като нацията ни тотално започна да боледува. Вече са доказани свойствата на древната пшеница лимец, която е запазена още от траките. Това жито възстановява дефекти в храносмилателния тракт, действа като антиоксидант срещу всички съвременни отрови, заложени в храните като консерванти и ароматизатори. Хубавото е, че това древно жито расте и на чукарите, и в полето.
Интересна е историята за производство на камут в Америка. 36 семена от този вид пшеница са пренесени от американски войник от войната в Залива в Ирак. Той ги дава на баща си, който ги възпроизвежда и днес тяхната семейна ферма е единственият производител на камут. Производството е запазена марка и по този начин семената са били съхранени.
Всяко семе е уникално за себе си. За съжаление от едно голямо биоразнообразие отиваме към тотална бедност. В момента светът използва само 30-40 типа пшеница. Стига се до абсурда човек да се храни само с няколко вида храна.
Във Франция вече съществува асоциация на неиндустриалните земеделци, които използват древни семена и технологии, както и стари умения за приготвяне на храните, съобщи билкарят. Всяка година тази асоциация прави срещи за хляба. С великотърновската семенна банка страната ни става част от това европейско братство за съхраняване на семената. Догодина “Билкария” ще бъде домакин на панаир на хляба в Кметовци. Там има 150 дка с лечебни растения, които със сигурност ще впечатлят чужденците, смята билкарят.
Втората задача на семенната банка е да произвежда семена от спелта и от кичест невен, който има универсални лечебни свойства.
Спелтата (древна пшеница) от Западна Европа, маурският слез от Средна Европа, лимецът от тракийските земи и кичестия невен от балканските селца са истински природни съкровища, убеден е Елмазов.
Люти чушлета, семена от лен
и мед са
българската
виагра,

твърди още шефът на билкарите. Той препоръчва чушлетата да се счукват ситно, да се прибави два пъти повече ленено семе, леко препечено, и всичко да се обърква с мед. От сместа да се хапва по лъжичка сутрин и вечер.
Настана времето на тежките лекарствени алергии и човек се тъпче с хапчета.
Разбира се, билките не са универсално средство за лечение. Например ако маточината повлиява на депресия при възрастен човек, при младия трябва да се добави и валериан. Ако има допълнителни страдания, може да се добави жълта комунига и иглика. Билкарството трябва да се нагоди към съвременното хранене и болести и да се създаде една нова фармакопея на природните продукти.
Зърнени, бобови и билкови семена ще съхранява банката на Елмазов. И тъй като великотърновският край е градинарски и се слави в цяла Европа, ще има и зеленчукови семена. Все още в страната не се произвежда хляб от лимец, но може човек да си купи брашно и сам да си го прави. Билкарят е посочил 150 рецепти от лимец, една от тях е прочутата тракийска питка. Тя е с голяма хранителна сила, станала е известна чак в Брюксел. Там има партия на живеещите българи, които искат да съхранят старите традиции за производство на хляб и да ги предадат на децата си, които за съжаление все по-трудно говорят български. Освен това тази партия вече е спечелила проект от ЕС за разпространяване на лимеца и храните от него. Като резултат родолюбците ще инвестират в голяма тракийска пекарна край Стара Загора.

Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ